Европа изпадна в унизителна зависимост
В края на миналата седмица на среща с представители на Руския съюз на предприемачите и производителите и с колектива на авиационния завод в Улан Уде Владимир Путин направи изказвания, с които даде своята оценка за лидерите и политиката на днешна Европа.
Ние възприехме словосъчетанието „неприятелски страни”. То обаче не отразява точно реалността. Защото става дума за неприятелски настроен елит в някои страни и определени лидери.
За съжаление, в много страни по света политическата система е такава, че позволява на повърхността да изплуват хора с доста ниско равнище на образование и на обща култура. Понякога те не разбират какво говорят и какво правят. Резултатът, както е известно, е налице. Тяхната дейност нанася ущърб на собственото им население и бизнес.
Освен това, за съжаление, това далеч не е така, а още по-често съвсем не е така. Казвам това наистина със съжаление, защото ние имаме интерес нашите европейски партньори да са самостоятелни, суверенни и да са в състояние да вземат решения на базата на националните си интереси.
Така или иначе, ние живеем в такива условия, каквито те са в действителност. В основата на нашите действия винаги е било желанието да сътрудничим с всички, които уважават нашите интереси. За съжаление, през последното десетилетие това уважение не се прояви никъде от никого. Напротив, проявяваше се само стремежът на всяка цена да се постигнат собствените цели за наша сметка.
Самите европейски лидери нееднократно публично са заявявали, че след Втората световна война Германия например никога не е била суверена държава в пълния смисъл на думата. Съветският съюз изведе войските си от ГДР и фактически преустанови окупацията на страната, а американците досега продължават да окупират Германия.
Но въпросът не е само в Германия. Според мен въобще европейците — като цяло, са изгубили гена си на суверенитет, независимост и собствен национален интерес. Колкото повече ги бият по носа или темето, толкова повече те се навеждат и толкова по-широко се усмихват. Положението е трудно, но какво да се прави — такова е поколението на днешните европейски ръководители. Причините са много — политическа, икономическа, информационна зависимост. Много са нишките на унизителна зависимост, в които са оплетени. Надявам се, че един ден ще дойде краят на това състояние, но кога ще стане това, трудно е днес да се каже.
Виждаме, че външният геополитически пейзаж е подложен на кардинални промени. Колективният Запад все по-отчаяно се вкопчва в архаичните догми, в изплъзващото му се доминиране и поставя в залог съдбата на цели държави и народи. Поетият от САЩ курс на сдържане на Русия и Китай, както и на всички, които не се поддават на американския диктат, придобива все по-остър и напорист характер. Ставаме свидетели на демонтаж на архитектурата на международната сигурност и сътрудничество. Ние обаче сме привърженици на принципа за неделимата сигурност, който НАТО грубо нарушава.