Печат

Европа изпадна в унизителна зависимост

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

В края на мина­лата сед­мица на среща с пред­ста­ви­тели на Рус­кия съюз на предпри­е­ма­чите и про­из­во­ди­те­лите и с колек­тива на авиаци­он­ния завод в Улан Уде Вла­ди­мир Путин направи изказва­ния, с които даде сво­ята оценка за лиде­рите и поли­ти­ката на днешна Европа.

Ние възпри­ехме сло­во­съче­та­ни­ето „непри­я­тел­ски страни”. То обаче не отра­зява точно реал­но­стта. Защото става дума за непри­я­тел­ски настроен елит в някои страни и опре­де­лени лидери.

За съжа­ле­ние, в много страни по света поли­ти­че­с­ката система е такава, че поз­во­лява на повърх­но­стта да изплу­ват хора с доста ниско рав­нище на обра­зо­ва­ние и на обща кул­тура. Поня­кога те не раз­би­рат какво гово­рят и какво пра­вят. Резул­татът, както е известно, е налице. Тях­ната дей­ност нанася ущърб на соб­стве­ното им насе­ле­ние и бизнес.

Освен това, за съжа­ле­ние, това далеч не е така, а още по-​често съв­сем не е така. Каз­вам това наи­стина със съжа­ле­ние, защото ние имаме инте­рес нашите европе­йски парт­ньори да са само­сто­я­телни, суве­ренни и да са в състо­я­ние да вземат реше­ния на базата на наци­о­нал­ните си интереси.

Така или иначе, ние живеем в такива усло­вия, как­вито те са в действи­тел­ност. В осно­вата на нашите действия винаги е било жела­ни­ето да сътруд­ни­чим с всички, които уважа­ват нашите инте­реси. За съжа­ле­ние, през послед­ното десе­ти­ле­тие това уваже­ние не се про­яви никъде от никого. Напро­тив, про­явя­ваше се само стремежът на всяка цена да се постиг­нат соб­стве­ните цели за наша сметка.

Самите европе­йски лидери неед­но­кратно пуб­лично са заявя­вали, че след Вто­рата све­товна война Герма­ния напри­мер никога не е била суве­рена държава в пъл­ния сми­съл на думата. Съвет­ският съюз изведе войските си от ГДР и фак­ти­че­ски пре­уста­нови окупаци­ята на стра­ната, а аме­ри­канците досега продължа­ват да окупи­рат Германия.

Но въпро­сът не е само в Герма­ния. Спо­ред мен въобще европе­йците — като цяло, са изгу­били гена си на суве­ре­ни­тет, неза­ви­симост и соб­ствен наци­о­на­лен инте­рес. Кол­кото повече ги бият по носа или темето, тол­кова повече те се навеж­дат и тол­кова по-​широко се усми­хват. Положе­ни­ето е трудно, но какво да се прави — такова е поко­ле­ни­ето на днеш­ните европе­йски ръко­во­ди­тели. При­чи­ните са много — поли­ти­ческа, ико­номи­ческа, информаци­онна зави­симост. Много са ниш­ките на уни­зи­телна зави­симост, в които са опле­тени. Надя­вам се, че един ден ще дойде краят на това състо­я­ние, но кога ще стане това, трудно е днес да се каже.

Виждаме, че външ­ният геопо­ли­ти­че­ски пей­заж е под­ложен на кар­ди­нални промени. Колек­тив­ният Запад все по-​отчаяно се вкоп­чва в арха­ич­ните догми, в изплъз­ващото му се доми­ни­ране и поставя в залог съд­бата на цели държави и народи. Пое­тият от САЩ курс на сдър­жане на Русия и Китай, както и на всички, които не се под­да­ват на аме­ри­кан­ския дик­тат, при­до­бива все по-​остър и напо­рист харак­тер. Ста­ваме сви­де­тели на демон­таж на архи­тек­ту­рата на меж­ду­на­род­ната сигур­ност и сътруд­ни­че­ство. Ние обаче сме при­върже­ници на принципа за неде­лимата сигур­ност, който НАТО грубо нарушава.